杏MAP导航

Светла Чалъкова - Ватикана

Когато папа Лъв XIII подписва енцикликата Rerum Novarum, никой не подозира, че този документ ще се превърне в повратен момент не само в историята на Католическата църква, но и в социалната история на човечеството. Написана във време на бурни обществени трансформации, тази енциклика не просто реагира на епохата си — тя я надскача, като полага основите на католическата социална мисъл, която до днес оформя съвестта на Църквата и нейното обществено присъствие.

В тази статия ще разгледаме произхода, съдържанието и трайното влияние на този исторически документ, който и до днес остава крайъгълен камък в разбирането на справедливостта, труда и обществения ред от гледна точка на Католическата църква.

Защо се появява Rerum Novarum: индустриализация и социална криза

XIX век е време на дълбоки промени: индустриализацията преобразява икономиката на Европа, като измества основата на икономическия живот от земята към фабриките.  Милиони хора напускат селата и се стичат в градовете, привлечени от обещанието за работа и по-добър живот. Но реалността е друга: мизерия, експлоатация, липса на трудови права. Работниците живеят в пренаселени квартали, работят по 14–16 часа на ден, без гаранции, без сигурност, без глас. Жените и децата също работят, лишени от защита и сигурност. В същото време социализмът набира скорост като идеология на съпротивата. Карл Маркс вече е публикувал Комунистическия манифест и Капитала, и в много страни идеите за класова борба и революционно преустройство на обществото се възприемат не просто като възможност, а като неизбежност. Католическата Църква, привидно далеч от тези процеси, усеща все по-силно напрежението. Защото сред работническата класа нараства отчуждението от вярата — мнозина я възприемат като част от потискащия ред.

В тази ситуация Църквата често е възприемана като застъпник на установения ред. Именно в този взривоопасен исторически момент Лъв XIII решава да говори — не като политик, а като пастир. Той разбира, че пасивността е невъзможна, ако Църквата иска да бъде верна на своето Евангелие и да защитава човешкото достойнство.

Произходът: Гласът на един папа с визия

Лъв XIII е папа с необичайна интелектуална дълбочина. Той не е само богослов; той е човек, който разбира времето си. Във време, когато Църквата изглежда затворена в защитни позиции след загубата на Папската държава, Лъв XIII прави смел завой: обръща се към света, не за да го осъди, а за да го преобрази.

Rerum Novarum, което буквално означава “Относно новите неща”, е отговорът на Църквата на социалния въпрос на XIX век. Документът не е плод на кабинетна теория. Той е резултат от внимателно наблюдение, съпричастност към страданието на бедните и ясна воля да се намери път между капиталистическата алчност и социалистическата утопия.

Енцикликата е вдъхновена и от социалната дейност на католиците в Германия, Франция и Англия, които вече търсят християнски отговор на социалните злини. Лъв XIII взема най-доброто от техните усилия и го облича в учителския авторитет на Църквата.

Съдържанието: Справедливостта като морален принцип

Енцикликата започва с признаване на драмата на работническата класа: ?В наши дни сме свидетели на ново положение на нещата…“ — така започва папата. Той не отрича нито напредъка, нито индустриализацията, но категорично осъжда последствията от свободния пазар, лишен от етика. Лъв XIII не предлага революция, а реформа — морална, правна и духовна.

На първо място, той утвърждава правото на частна собственост, но в същото време подчертава, че богатството не е абсолютна ценност и че всяко притежание има социална функция. Богатите носят отговорност пред бедните — не по милост, а по справедливост.

Централен акцент е трудът. Работникът не е стока, нито инструмент. Той е личност със свещено достойнство. Затова трудът трябва да бъде справедливо заплатен, работното време ограничено, а условията — хуманни. Всеки работещ човек има право на справедлива заплата, достатъчна да издържа себе си и семейството си с достойнство.

?Трудът е лична дейност; затова трябва да бъде регулиран не само от икономически, но и от морални принципи“, четем в Rerum Novarum, §15

Този принцип се противопоставя както на либералния капитализъм, който жертва човека за печалбата, така и на социализма, който отрича правото на частна собственост.

Папата отхвърля социализма, който отрича частната собственост и подрива обществения ред. За него социалната справедливост не може да се изгради върху омраза и класова борба, а само върху любов и солидарност. Частната собственост според него е естествено право, произтичащо от човешката свобода и отговорност. Ето защо, социалистическото желание за премахване на собствеността не решава, а задълбочава социалната криза, като разрушава мотивацията и човешкото достойнство.

Папата отхвърля също идеята, че държавата трябва да бъде напълно неутрална или да се ограничава само до поддържане на реда. Напротив, тя трябва активно да се намесва в защита на слабите, особено на работниците и бедните. В същото време, тази намеса не бива да преминава в тоталитарен контрол.

?Държавата трябва да защитава общественото благо, което включва сигурността, реда и справедливото разпределение на благата“, посочва папата в Rerum Novarum, §26

Енцикликата подчертава първенството на семейството спрямо държавата. Семейството е първата и най-естествена социална единица и трябва да бъде защитено както от икономически експлоатации, така и от политическа манипулация.

За първи път в историята на Църквата, един папа потвърждава правото на работниците да се сдружават в независими организации — включително профсъюзи. Това е революционно изказване за времето си, когато подобни организации са били подозирани от държавите като бунтовнически.

Значението: Църквата влиза в обществения дебат

Rerum Novarum е не просто документиран отговор на конкретна историческа криза. Тя поставя началото на един нов жанр в католическото мислене — социалната доктрина на Църквата. Тя показва, че християнската вяра не се отнася само до личната моралност, а и до обществените структури, икономическите системи и правата на трудещите се.

С Rerum Novarum Католическата църква излиза от кулите на богословието и влиза на арената на съвременния живот. Затова тя не е просто документ, а пророчески акт. Папата не говори като икономист или политик, а като пазител на човешкото достойнство.

Във време, когато Църквата е обвинявана в съюз с буржоазията и в безразличие към бедните, Лъв XIII показва друго лице: лицето на майка, загрижена за своите страдащи чеда. Той възвръща авторитета на Църквата сред милиони работници и слага началото на едно ново, по-активно християнско присъствие в обществото.

Енцикликата не дава технически решения, но полага принципи: субсидиарност, солидарност, справедливост, мир. Това са думите, които ще се превърнат в основа на цялата католическа социална доктрина през ХХ век.

Лъв XIII приканва католиците — както духовници, така и миряни — да се ангажират активно в социалния живот: чрез образование, чрез създаване на благотворителни инициативи, чрез защита на бедните и чрез участие в обществения дебат. Това е радикално обръщане на перспективата — от затворената религиозност към въплътена, отговорна и социално активна вяра.

Успехът: От документ към движение

Отзвукът от Rerum Novarum е огромен. Християнският социален активизъм намира ново вдъхновение. В цяла Европа и Латинска Америка възникват католически работнически движения, кооперативи, синдикати. Католическите партии започват да включват социални политики в програмите си. В някои страни се приемат първите закони за защита на работниците — под влияние на идеите на енцикликата.

Но значението ? не е само историческо. През следващите 130 години, Rerum Novarum полага началото на цяла поредица социални енциклики: Quadragesimo Anno на Пий XI, Mater et Magistra и Pacem in Terris на Йоан XXIII, Populorum Progressio на Павел VI, Laborem Exercens и Centesimus Annus на Йоан Павел II, Caritas in Veritate на Бенедикт XVI и Laudato Si’ на Франциск. Всички те са дългият отглас от онова първо, пророческо слово, като доразвиват доразвиват принципите на Лъв XIII, прилагайки ги към нови реалности — глобализация, екологична криза, миграция, дигитализация и други.

Rerum Novarum оказва влияние дори извън границите на Католическата църква. Тя вдъхновява християндемократически движения, трудови кооперативи, социални политики и философски школи. Тя показва, че вярата и разумът могат да дадат отговор на социалните предизвикателства, без да се стига до насилие или утопия.

Заветът: Енциклика за всяко време

Днес, повече от век след публикуването ?, Rerum Novarum продължава да звучи актуално. Светът може би е различен, но проблемите на социалната несправедливост, на икономическото отчуждение, на бедността и експлоатацията не са изчезнали. Напротив, в епохата на глобализация и технологична революция, те са придобили нови форми.

И точно затова този документ остава знаме. Не като идеология, а като евангелски зов. Не като програма, а като съвест. Rerum Novarum ни напомня, че Църквата не може да бъде безразлична към съдбата на трудещия се човек, че тя е призвана да бъде мая в обществото, сол на земята, светлина в мрака на социалното неравенство.

Rerum Novarum е като зърно, посято в разорана почва. То пониква в стотици нови форми — социална доктрина, християндемокрация, богородични движения, енорийски дейности и много други. Тя остава едно от най-мощните свидетелства, че Църквата не се страхува да говори в света, и че Евангелието има какво да каже за справедливостта, труда и обществения ред.

Днес, повече от век след своето публикуване, Rerum Novarum продължава да вдъхновява поколения вярващи да търсят справедливост с вяра, истина с милосърдие, и мир чрез Христос, Който е самата Истина и Път към пълнотата на човешкия живот.

Енцикликата на Лъв XIII е далеч повече от документ. Тя е гласът на Божието милосърдие, прошепнат в ушите на свят, който се бори с новите си неща. И този глас не е утихнал.

Молитва

Боже на милосърдието и истината,

Ти, Който си сътворил човека по Свой образ и си му дал достойнство,

вслушай се в гласа на трудещите се, на бедните, на унизените.

Дарувай на всички нас сърце, отворено за страданието на другия,

ум, просветен от Твоята истина,

и воля, укрепена от справедливостта и любовта.

На богатите дарувай щедрост и отговорност,

на управляващите — мъдрост и смелост,

на Църквата — чистота на свидетелството и състрадание без граници.

Нека помним, че всеки труд е участие в Твоето творение,

и че всеки човек, независимо от положение и притежания,

е Твое обично чедо.

Нека Светият Дух ни води по пътя на мира,

за да изградим общество, в което правдата целува мира,

и в което Твоята воля се изпълнява — както на небето, така и на земята.

Амин.