杏MAP导航

Светла Чалъкова

Когато папа Лъв XIII подписва енцикликата Rerum Novarum на 15 май 1891 г., той едва ли подозира, че с този акт ще се роди не просто документ, а цяло течение на църковната мисъл – социалното учение на Католическата църква в неговата съвременна форма. В момент, в който индустриалният свят е разтърсен от социални напрежения, революции и експлоатация, гласът на папата не звучи като идеологически манифест, а като пророческо и човешко слово: слово, което търси справедливост, но не чрез омраза, и което защитава бедния, без да отхвърля богатия. В този контекст Църквата не остана безмълвна. Тя проговори с авторитет, не за да наложи политическа програма, а за да предложи морална и духовна ориентация.

Една кратка история, която продължава

Rerum Novarum възниква във време, когато Европа се променя драстично. Селата се изпразват, фабриките поглъщат човешки съдби, а социализмът предлага обещания за нов свят, в който Бог не е нужен. В този бурен контекст Лъв XIII не се обръща към световните сили с меч или заповед, а с разум и Евангелие. Той заявява:

?Църквата не може да стои настрана, когато страданието потиска бедния; нито може да мълчи, когато справедливостта е накърнена.“

По тази причина много често Rerum Novarum е била тълкувана като ?антисоциалистическа“ енциклика. Това е вярно – Лъв XIII действително отхвърля утопиите и революционната риторика на социализма, който отрича частната собственост и подбужда към класова борба. Но същевременно, той също така остро критикува и неконтролирания капитализъм, който третира човека като зъбно колело в икономическа машина.

Католическата традиция предлага нещо различно – не икономическа система, а морална визия: общество, основано на принципа на човешкото достойнство, солидарност, субсидиарност и общо благо.

Църквата не влиза в конкуренция с икономическите теории, а ги поставя в светлината на Евангелието. Там, където една система унижава човека, Църквата става негов адвокат. Там, където богатството заслепява, тя предлага очите на бедния Лазар.

Както казва свети Йоан Павел II ?Социалната доктрина на Църквата не е идеология, а приложение на Евангелието към конкретните условия на човешкия живот", (Sollicitudo Rei Socialis, 1987)

От този момент Църквата дава началото на един диалог, който ще премине през енцикликите на Пий XI (Quadragesimo Anno), Йоан XXIII, Павел VI, Йоан Павел II (Centesimus Annus), Бенедикт XVI (Caritas in Veritate) и ще стигне до папа Франциск с Laudato Si’ и Fratelli Tutti. Но началото е именно там – в дълбокото разбиране, че човешкото достойнство е неприкосновено, трудът е призвание, а обществото има морални дългове, които не се изчерпват с икономиката.

Поглед отвъд вековете

Днес сме отдалечени с повече от 130 години от деня, в който енцикликата е публикувана. Но човешката душа не се е променила толкова. Може би сме облекли технологичен костюм, може би животът ни се измерва в терабайти и бързи връзки, но старите въпроси продължават да ни разтърсват: Какво означава да работиш достойно? Какво означава да имаш дом? Има ли справедливост в икономика, която оставя цели нации в бедност? Какво е доброто общество, когато културата се разпада на фрагменти? И преди всичко Кой е човекът днес? Работник, потребител, профил в интернет, ?човешки ресурс“ или чедо Божие

И тук отново може да се обърнем към Rerum Novarum, която не дава лесни отговори, която не е наръчник, а по-скоро компас. Но именно в това се крие нейната сила.

Дигиталният пролетариат и новите форми на отчуждение

Съвременният свят не е вече индустриален, той е дигитален. Мястото на фабриката е заето от алгоритъма, а трудът е изнесен в безвремеви, виртуални пространства. И все пак болките остават. Платформените работници, хората без трудов договор, младите с петгодишни договори ?на проект“ – всички те живеят новата бедност: несигурност, отчуждение и невидимост.

Папа Франциск неведнъж е напомнял, че ?икономика, която убива, не е приемлива“. Във Fratelli Tutti той пише:

?Всяка икономическа дейност трябва да има за цел човешкото развитие; всяка политика – да защитава уязвимите; всяка култура – да води към среща, а не към изключване“ 

Папа Франциск неведнъж е подчертавал, че днешните предизвикателства изискват ново ниво на социална чувствителност. Когато един млад човек работи на три временни работи и пак не може да си позволи жилище; когато цели нации тънат в дълг, а други трупат трилиони; когато мигрантите се превръщат в обект на реторика, а не на милосърдие. Именно тук Rerum Novarum става актуална – защото не можем да разберем бъдещето на труда, ако не се запитаме каква е визията ни за човека.

И тук можем да си припомним думите на бившият префект на Ведомството за епископите, монс. Роберт Превост, сега папа Лъв XIV неотдавна заяви:

?Църквата не може да мълчи, когато човешкото достойнство е застрашено.“

Кризата на семейството: най-древното общество

Друг акцент на Лъв XIII – семейството – днес се намира в дълбока криза. Семейните връзки са често разпънати между икономическата необходимост и културния индивидуализъм. Бракът се възприема като опция, не като обет. Децата – като проект, не като дар.

Бенедикт XVI, чийто интелектуален стил често напомня Лъв XIII, пише в Caritas in Veritate:

?Развитието на обществото е тясно свързано с моралното здраве на неговата основна клетка – семейството. Когато то се разпада, се разпада и общественият мир.“

Семейството не е просто емоционален избор, а духовно и социално тяло. То учи на солидарност, търпение, жертва и любов – все ценности, които никаква икономика или държава не могат да произведат сами.

Екологичното измерение: социалната справедливост в нова дреха

Когато папа Франциск публикува Laudato Si’, мнозина го възприеха като зелена енциклика. Но тя е нещо много повече. Това е текст за бедните, за грижата към общия дом, за нуждата от обръщане на сърцето.

?Всичко е взаимосвързано“ – казва папата – ?и екологичната криза е огледало на духовната криза на човека“.

Преди 130 години Лъв XIII се бореше за човека, затиснат от машината. Днес борбата е за човека, отчужден от творението. Rerum Novarum не споменава климата, но неговият дух ни подтиква към същото – да не разглеждаме природата като ресурс, а като дар и дом, даден ни от Бога.

Ролята на Църквата: не бягство, а свидетелство

Може би най-важният принос на Rerum Novarum е, че тя позиционира Църквата не като наблюдател, а като участник в обществения живот. Лъв XIII пише:

?Църквата не предлага технически решения, но има дълг да напомня на съвестта какво е справедливо и достойно.“

Днес това остава нейна мисия. В свят, в който гласовете са много, но тишината е голяма, Църквата е призвана да бъде глас на тези, които не могат да говорят. Не чрез декларации, а чрез живота на обич, милосърдие и истина. Чрез институции, които лекуват, образоват, подкрепят и утешават. Чрез вярващи, които живеят Евангелието в офиса, в квартала, в интернет.

Поглед напред: свидетели, не коментатори

Папа Бенедикт XVI често е подчертавал, че светът не се преобразява от стратегии, а от срещата с Христос.

?В началото на християнството не стои идея, а събитие – срещата с една Личност.“

Rerum Novarum не е нито икономическа теория, нито програма на партия. То е плод на такава среща – между Евангелието и историята, между вярата и конкретните болки на хората. То ни призовава не просто да говорим, а да свидетелстваме. Да бъдем хора, които работят честно, живеят просто, обичат щедро и мислят свободно.

Социалното учение на Църквата не е теория, а път на свидетелство. Това означава: да се отнасяме с уважение към труда – независимо дали е на строител или програмист; да изграждаме култура, в която семейството не е бреме, а благословия; да настояваме за истините, които не се менят с модата; да участваме в живота на обществото – не като идеолози, а като ученици на Христос.

Rerum Novarum ни показва, че има не само християнска духовност, но и християнска отговорност. Не е достатъчно да се молим – трябва и да живеем така, че молитвата ни да променя света около нас.

Финал без край

Историята на Църквата не е история на бездействие. Тя е история на свети Франциск, който се отказа от богатство, за да прегърне бедността. На Доротея от Касел, която защитаваше работниците. На Жозеф Кардийн, който вдъхнови хиляди млади хора да обединят вярата си с труда си. Това е история, която продължава… и днес.

Rerum Novarum е едно от нейните най-ярки свидетелства. Защото тя ни казва: Христос не е чужд на труда, на икономиката, на обществото. Той самият беше дърводелец. Той работеше с ръце. Той спеше под открито небе. И Той възкръсна, за да даде надежда на всички – от богатия банкер до бедния работник.

Свети Йоан Павел II ни напомня, че ?човекът не е стока. Човекът е цел“. Ето защо, няма да има социална справедливост, ако няма хора, готови да живеят справедливо. Няма да има промяна в света, ако няма промяна в сърцето. Rerum Novarum остава валидна, защото не се ограничава до решения, а сочи към преобразяване. И това преобразяване започва от вярата, преминава през разума и се въплъщава в любовта.

Може би предизвикателствата днес са различни по име, но не и по същност. Както тогава, така и сега, Църквата е призвана да бъде глас не на миналото, а на истината – тази истина, която освобождава, защото е родена от Любовта.

Молитва

Господи Исусе Христе,

Който обичаш бедния и търсиш изгубения,

научи ни да виждаме Твоето лице в страдащия,

да чуваме Твоя глас в мълчанието на отхвърления,

да отговаряме с милост там, където светът предлага безразличие.

Дари ни сърца, отворени за болката на другия,

умове, осветени от истината,

и ръце, готови да изграждат справедливост в името на Твоето Царство.

Научи ни да живеем не за себе си,

а като Твои свидетели в свят, който копнее за надежда.

Благослови труда на всички,

възстанови единството на семействата,

изцели сърцата на управляващите,

и ни направи градители на цивилизацията на любовта.

С Теб, Господи, и чрез Теб,

нека бъде волята на Отца на земята, както е на небето.

Амин.