杏MAP导航

Светла Чалъкова - Ватикана

Според Евангелията на Матей (17, 1–9), Марк (9, 2–10) и Лука (9, 28–36), Исус взема със Себе Си Петър, Яков и Йоан и ги извежда ?на висока планина“. Там, насаме с Него, учениците стават свидетели на нещо, което думите трудно описват: лицето Му блестеше като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

И внезапно — Моисей и Илия се явяват и говорят с Него. Не за земни неща, не за сила, политика или победа, а за Неговото предстоящо страдание и смърт в Йерусалим. Точно в този момент от небето се чува глас:

?Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение — Него слушайте!“

Светлина от Царството Божие

Преображението е прозрение в есхатологията — в края, в онова, което очаква всички, които пребъдват в Христа. Христос не придобива ново състояние, Той не се променя. Това, което се случва, е, че учениците започват да Го виждат такъв, какъвто винаги е бил — в пълнотата на Божествената Си природа. Те вкусват за миг от нетварната светлина — онази светлина, за която пише апостол Йоан:

?Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1, 5).

Това не е просто визия, а реално откровение, което преобразява сърцата. Ето защо св. Йоан Златоуст казва, че Христос се преображава не заради Себе Си, а заради нас — за да ни укрепи пред Кръста, да ни утеши в изпитанието, да ни покаже, че страданието не е краят.

Моисей и Илия — Законът и Пророците

Не случайно до Исус стоят Моисей и Илия — двамата велики старозаветни свидетели. Моисей е законодателят, онзи, чрез когото Бог даде Скрижалите, а Илия — пророкът, който не видя смърт, възнесен в огнена колесница.

С присъствието си те свидетелстват, че целият Стар Завет води към Христос, че Той е изпълнението на Закона и Пророците. Цялата история на Израил не е нищо друго освен път към Преображението — път към срещата с Божията светлина.

Петър и желанието да се остане

При това видение сърцето на свети апостол Петър се изпълва с възторг: ?Добре е да бъдем тук!“ — казва той. Той иска да построи три сенници — за Исус, Моисей и Илия. Каква човешка реакция! Да се задържи моментът на благодатта, да се запечата светлината, да се избяга от кръста и от сянката на приближаващата Голгота.

Но Христос не остава на планината. Той слиза — към Гетсимания, към предателството, към Кръста. Защото Преображението не е крайна спирка, а само озарение по пътя на жертвата. Защото не може да има възкресение без кръст, нито слава без страдание.

Нетварната светлина и духовният път на човека

Преображението Господне е не само събитие от миналото, но духовен образец за всеки християнин. То е напомняне, че истинският живот не е само в делата, думите и ритуалите, а във вътрешната промяна — в преобразяването на ума и сърцето, чрез благодатта на Светия Дух.

Св. ап. Павел пише:

?И ние всички с открито лице, като в огледало гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ — от слава в слава“ (2 Кор. 3, 18).

Това означава, че целта на християнския живот е обóжение — да станем участници в Божията природа (2 Пет. 1, 4), да отразяваме светлината на Христа в себе си. Как става това? — чрез покаяние, молитва, причастие, кротост, търпение, чрез живот в истина и любов.

Планината Тавор — вътре в сърцето

Планината на Преображението не е само географско място, тя е и вътрешно състояние. Всеки път, когато се въздържаме от злото, когато изберем прошката пред отмъщението, когато се молим с чисто сърце, ние се качваме на Тавор.

И в най-тъмните моменти на живота, когато сме обгърнати от съмнения, болка или страх, Църквата ни казва: ?Спомни си Таворската светлина! Спомни си, че Христос е вечната светлина, и че Той е с теб — дори в сянката на смъртта.“

Плодовете и преобразената твар

Интересен и дълбок е и литургичният елемент на празника: на Преображение в православната и католическата традиция се благославят плодовете — най-често грозде, ябълки или смокини. Това не е просто благочестив обичай. Това е символ на преобразяването на цялото творение.

Природата, макар и паднала заради греха, не е изгубена. Тя ще бъде възстановена, преображена, нова в Христос. Както пише ап. Павел:

?Тварта с надежда очаква прославянето на Божиите чеда“ (Рим. 8:19).

Така дори плодовете стават евхаристийни — принасяме ги не просто за благословение, а като знак, че целият свят е призван към възсъединение с Бог.

Преображение — предвкусване на Възкресението

Преображението Господне е предвкусване на Пасхата, сияние от бъдещото Възкресение. Това е залогът, който Христос дава на Своите ученици — за да не се съблазнят от Кръста, за да не се съмняват в пътя на любовта.

И днес Църквата, в дни на тъмнина, страдания и несигурност, продължава да изповядва:

?Видяхме светлината истинска, приехме Духа небесен, намерихме истинската вяра…“

Да се преобразим и ние

Преображение Господне не е само чудо, а призив. Не просто слава, а отговорност. Господ ни показва Себе Си, за да ни покаже и нашия истински образ — създадени по Божий образ и призвани към подобие.

Да не останем само зрители на тази светлина, а участници. Да я приемем в сърцето си, да ? позволим да освети тъмнината в нас. Да живеем така, че и ние — с апостол Павел — да можем да кажем:

?Вече не аз живея, а Христос живее в мен“ (Гал. 2, 20).

Молитва

Господи Исусе Христе, Сине Божий,

Който на планината Тавор се преобрази пред Твоите ученици

И показа славата на Твоето Божество,

 просвети и нашите сърца с Твоята светлина!

Дарувай ни очи да Те виждаме, уши да Те слушаме и

сърца, способни да Те обичат и следват.

Нека Твоята нетварна светлина ни води през мрака на този свят,

да ни укрепва ни в изпитанията и ни преобразява в Твоя образ.

 Направи ни достойни да станем участници в Твоята слава,

с която Си прославен от Отца преди сътворението на света.

Амин.