杏MAP导航

Светла Чалъкова - Ватикана

В католическата традиция всеки ден от седмицата има специфична молитвена тема. Те стават част от народната набожност с течение на времето с появата на оброчните литургии в ранната църква. Оброчните литургии, предлагани за конкретно намерение, а не за фиксиран празник, водят до приписването на текстове на различните дни от седмицата, за да се отбележат определени тайни и личности.

Някои от тях се оформят чрез ?Liber Sacramentorum“ на Алкуин, разпространявайки се през вековете, докато различни папи и събори не ги ограничават, давайки различни литургични характеристики на дните. Литургийникът на Павел V (1570 г.) организира оброчните молитви по следния начин:

Понеделник: Троица

Вторник: Ангели

Сряда: Апостоли (също Свети Йосиф, след 1920 г.)

Четвъртък: Свети Дух (Евхаристията е добавена и през 1604 г.)

Петък: Кръстът и Страданията Христови

Събота: Мария

След преразглеждането на литургията, оброчните молитви са оставени на преценката на свещеника и вече не са свързани с конкретни дни.

Асоциацията обаче остава аспект на народната набожност. Това традиционно приписване на определени аспекти на вярата на всеки ден от седмицата може да придаде смисъл и структура на седмицата, подобно на начина, по който Литургията на часовете дава структура на деня. По подобен начин всеки месец е посветен на нещо конкретно, като например май на Мария и юни на Светото Сърце Исусово. Когато комбинираме всичко това с литургичния календар (традиционен или ревизиран), се натъкваме на сложна мрежа от освещение чрез посредничеството на времето.

Но нека се спрем по-конкретно на всеки един ден от седмицата.

Неделя: Възкресението и Троицата

Неделята винаги е била установена като ден на Възкресението, но от второто хилядолетие тя става по-конкретно свързана с Троицата благодарение на предисловието за Троицата и Ежедневния часослов. Вярващите започват да разделят тази набожност, като Отец се помни в неделя, Синът в понеделник и Светият Дух във вторник, което води до няколко отделни оброчни литургии. В крайна сметка практиката е преустановена, защото се е смятала за разделяне между Лицата, което потенциално може да причини объркване. На някои места Троицата е била отделена от Възкресението и е била възпоменавана в понеделник, докато ролята на Светия Дух в Църквата е била чествана в четвъртък. В крайна сметка това възпоменание бива съсредоточено в неделя.

Понеделник: Душите в Чистилището

В ранното Средновековие е имало популярно вярване, че душите в Чистилището получават облекчение от изпитанията си от залез слънце в събота вечер до зори в понеделник сутринта, в очакване на своето изкупление. Тъй като се е вярвало, че душите се връщат към страданията си в понеделник сутринта, става традиция да се облекчава преминаването им със специални молитви и възпоменания. В продължение на много векове това означава, че свещениците могат да добавят молитви за душите през всеки понеделник, който не е определен за други цели, и вярващите възприемат тази практика. В някои традиции на този ден се възпоменава Светият Дух.

Вторник: Ангелите

По подобен начин, оброчни литургии за ангелите са добавени в понеделник, може би с идеята, че те са първите Божии творения и следователно трябва да се отслужват в началото на седмицата. Те също са били смятани за водачи и пастири на душите в чистилището, свързвайки по особен начин починалите и ангелите. Пий V премества оброчната литургия за ангелите във вторник, но в народната набожност те понякога остават в понеделник, заедно с душите, поверени на грижите им.

Сряда: Апостолите и Свети Йосиф

За пореден път тук виждаме народната набожност да следва литургичната практика, с апостолите и след това Свети Йосиф определени за сряда. Сряда, петък и събота са дни с по-тържествен ред- С Мария, определена за събота, и Кръстът за петък, сряда остава единственият ?важен“ делничен ден, поради което е отреден за Свети Йосиф, към който се присъединяват накрая също апостолите.

Четвъртък: Светата Евхаристия

Това би трябвало да е очевидно: установяването на Евхаристията по време Тайната вечеря се е случило в четвъртък, така на този ден се възпоменава това Татайнство. Често то се съпровожда със Свети час на обожание пред изложената Евхаристия. Това е и добра възможност да размишляваме върху агонията на Исус в градината, една много плодотворна молитвена практика.

Петък: Кръстът и Пресветото Сърце

Петъците очевидно имат отличителен характер заради разпятието. Те са дни на покаяние и жертвоприношение, през които се отказваме от консумацията на месо, въпреки че след Събора можем да го заменим с някаква друга покаятелна практика. В петък отбелязваме страданието и смъртта на Исус през цялата година, и не само на Разпети петък.

Първият петък от месеца също е посветен на Пресветото Сърце на Исус. В откровение към Света Маргарита Мария Алакок, благодат и окончателно покаяние са обещани на онези, които са приемали причастие в първия петък в продължение на девет последователни месеца. От това обещание се е родила специалната набожност в петък към Пресветото сърце Исусово.